Начи… ако се ожениш за тъщата… проблемът с нея практически е решен.

'… искаше му се да подскача от радост, но на рамото му тежеше ковчегът на тъщата…'

Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата...

Добрите отношения с тъщата са правопропорционални на квадрата на разстоянието до нея.

- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години!
- Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова...

Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата…