Навън вали силен порой. Някой чука на вратата. Отварям и виждам тъщата. Казвам й: - Къде си тръгнала в това време? Отивай си вкъщи!

Добрите отношения с тъщата са правопропорционални на квадрата на разстоянието до нея.

Тъщата я удари автобус пред къщата... - "А можеше да бъда аз!" - помислих си... Но пак се позамислих - не мога да карам автобус, мамка му!

- Кое е най-гадното име за тъща? - Надежда! - Е що, бе? - Ми щото надеждата винаги умира последна!

- Иванов, защо си дошъл на работа? Нали следобед погребваш тъща си? - Най-напред работата, после удоволствието.