- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години!
- Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова...

Из показания пред следствието:
"В пристъп на гняв направих на тъща си харакири."

- А на мен тъщата само веднъж ми е идвала на гости след сватбата...
- Щастливец!
- Къде ти... дойде и повече не си отиде.

- Вчера имах щастието да срещна тъща ти.
- И това наричаш щастие?
- Щастието е, че не е моя.

И така не е зле!.. Помислих си аз, хвърляйки чехъл по котката, а улучвайки тъщата в челото.

Тръгна ли си тоя Джон Кери най-накрая и можем ли вече да си отваряме балконската врата? Че тъщата второ денонощие моли да я пусна обратно вътре.