Тъщата раздразнено: - Да се яви вкъщи в четири часа сутринта! Просто нямам думи! - И слава богу - въздъхва облекчено зетят.

- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години! - Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова…

На сватбата тя ми се закле, че само смъртта може да ни раздели, но се оказа, че и тъщата може туй онуй.

- Днес изпратих тъщата на юг. - Къде? - В Багдад!

- Как се прави паметник на тъща? - Заравя се до кръста и се залива с бронз!