- Ало, какво правиш? - Свиха ми сърмите! - Кво? Откраднали са ти сърмите?!?! - Не. Тъщата дойде у нас и ме е хванала да сгъвам сърмички за Бъдни вечер.

Надзирателят: - Тъща ти е дошла на свиждане. - И това ли влиза в присъдата?!

Срещат се двама: - Как е? - Тъщата умря. Падна в кладенеца. - Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът. - Да, мъка беше... едва успях да го допълня, дока...

- Има ли душа без тяло? - Да, ангел. - А тяло без душа? - Да, тъща.

Тъщата я удари автобус пред къщата... - "А можеше да бъда аз!" - помислих си... Но пак се позамислих - не мога да карам автобус, мамка му!