- Да се яви вкъщи в четири часа сутринта! Просто нямам думи!
- И слава богу - въздъхва облекчено зетят.
И така не е зле!.. Помислих си аз, хвърляйки чехъл по котката, а улучвайки тъщата в челото.
Един човек поискал да поставят надгробен паметник на тъща му. - Имате ли нещо хубаво, но по-евтино? - Има един, само че на него е гравирано чуждо име. - Няма значение. Покойната ми тъща не знаеш...
В погребалното бюро: - Какви ковчези предлагате? - Ами ето тук едни много хубави, за 500 лева. - А не, много скъпо е. Нещо по-евтино? - Ами тук едни прилични за 300. - Не, и това е мног...
- Не мога да разбера защо хората говорят толкова лошо за тъщите си и все гледат да им правят някакви кални номера... Аз пък моята много си я уважавам, редовно й нося цветя, боядисвам оградката, лъскам...
- Надявам се че няма задгробен живот! - ?? - Представи си, умирам и там ме чака тъщата...