На сватбата тя ми се закле, че само смъртта може да ни раздели, но се оказа, че и тъщата може туй онуй.

- Обвиняеми, с какво ударихте тъща си? - С едно вестниче... - А какво имаше в него? - Ами една щангичка...

- Не мога да разбера защо хората говорят толкова лошо за тъщите си и все гледат да им правят някакви кални номера... Аз пък моята много си я уважавам, редовно й нося цветя, боядисвам оградката, лъскам...

В съда към обвиняемия: - И как стана така, че нокаутирахте тъща си? - Ми тъкмо се прибирах от боксов мач, а тя застанала на вратата. Поздравихме се и в следващия момент тя се откри от ляво!

Обява във вестника: 'Търся спътник в живота за тъща си. Тя: нахална, шумна, досадна. Той: жесток, безмилостен, подъл. Обадете се на тел.:…..'