Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...

Тъща:
- Случихме на добър зет! Много е икономичен - с една салата 4 ракии изпива.

Тъща и зет обядват. По едно време тъщата се задавя с кост и изхриптява на зета:
- Потупай ме!
Той я потупва по рамото:
- Браво, мамо!

Тъща казва на зет си:
- Синко, когато умра, не ме погребвайте, а ме изгорете...И пепелта ми разсипете тук, на двора.
Зетят отговаря:
- Няма начин, мамо, малко ветрец и пак сте вкъщи!

Съвременна клетва:
"Син да ти се роди, зет да ти доведе."

Най-жестоката клетва: Син да имаш, зет да ти доведе…