Зет се връща от погребението на тъща си. Минава под някаква стреха и изведнъж на главата му пада керемида. Вдига очи към небето и казва: - Мамка й, кога пък успя да пристигне...

Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: - Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? - Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: - Зетко, чешмата капе......

Тъща и зет обядват. По едно време тъщата се задавя с кост и изхриптява на зета: - Потупай ме! Той я потупва по рамото: - Браво, мамо!

Момиче се моли: - Господи, не искам нищо за себе си! Моля те дай на мама хубав и богат зет!

- Здравейте г-це, казвам се Красимир! На майка Ви не и ли е нужен нищо неумеещ и живеещ в плен на собствените си илюзии зет?