Тъща и зет обядват. По едно време тъщата се задавя с кост и изхриптява на зета: - Потупай ме! Той я потупва по рамото: - Браво, мамо!

Тъща към зет си: - Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче"?

Тъщата се кара със зет си: - Защо разправяш на децата такива приказки, дето все завършват с "и те се оженили, и живели спокойно и щастливо до края на живота си, защото момичето било сираче"?

След погребението на тъщата: - Добре де, как умря? - питат зетя. - Ами поряза се докато белеше картофи и аз я гръмнах - да не се мъчи...

Зет се връща от погребението на тъща си. Минава под някаква стреха и изведнъж на главата му пада керемида. Вдига очи към небето и казва: - Мамка й, вече е пристигнала...