Тъжна, но поучителна история за алчността... Генко я разказа. Стоя на аерогарата, ще посрещам жената от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука почвам да се разхождам и стигам до "Заминаващи"....

- Хм, като си без очилата и не мога да те позная! Генко: - Аха, аз без очилата също почти никой не познавам.

Връща се Генко от среща с бившия си клас. Жена му се интересува: - Мишо, как е? - Тоз педер*ст зам. министър станал! - А Илия? - Тоз педер*аст станал бизнесмен! - А Кольо? - А тоз педер*ст...

Отива Генко в цветарския магазин: - Ще ви помоля за един много хубав букет за жена ми. Максимално хубав, ще платя каквото трябва. Цветарката: - Вероятно имате годишнина с жената? - Не, седмица...

- Денке, ще станеш ли моя жена? - Генко, малко ли проблеми си имаш?