- Ало! Ясновидката Магда ли е? - Да, Генко Бончев. - Но аз не съм Генко Бончев. - Знам.

Питат го Генко: - Какъв подарък взе на твоята за Свети Валентин? - Нищо. Аз на моята й взимам за Хелоуин.

Бюстът наистина беше великолепен. Две огромни гърди, чиято естественост неподлежеше на съмнение, лежаха в дълбокото деколте. Даже жените неволно се заглеждаха в това бяло-розово архитектурно вълшебств...

- Ало...Да..Ами...Добре, ще помисля... - Кой ти се обади, скъпи? - Генко. Кани ни на гости, празнува нещо... - Наистина? Хм..И какво каза той? - Той каза, цитирам:"Аеве, тукъъ, ъъъ, иеме..."

Пенсионерът Генко Б., връщайки се от вилата, така бързал за последния автобус, че догонил предпоследния.