Искаш тялото си до... нечие друго тяло?! Искаш да усещаш дъха му, нали?! Да се потиш до пълна изнемога...?! Искаш да се движиш, да пулсираш, да гориш...?! Напред-назад. Навътре-навън... Първо бавно...

Живееш си тихо и кротко и изведнъж - Баммм на 25! Ама не ти, ами децата ти...

На Марко Тотев само веднъж му провървяло. На погребението му валял проливен дъжд и само той бил на сухо...

- Скъпа, прекрасна си като тези цветя! - А аз мислех, че съм прекрасна, като златна гривна. - Не. Прекрасна си, като тези цветя.

Децата задават много въпроси, на които често не можем да отговорим. Но по-лошото е, когато имаме много отговори, но никой не ни задава въпроси.