Закуската изяж сам, обядът раздели с жената, вечерята дай на тъщата.

Тъщата дойде на гости. И неусетно как, за няколко дена, всички се почувствахме като нейни гости.

- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години!
- Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова…

Тъща ми глътна 10 стотинки. Дреболия, но приятна...

- Е такъв вирус още не бях имал, - казал зетят, виждайки тъща си на компютъра...

- Моята тъща е просто идеална, има само един недостатък.
- Какъв?
- Диша!