Моята втора тъща е доста по-схватлива от първата - всичко разбира от първия удар.

За това, че моето семейство се разпадна, вината е по равно - 50 процента жената, 50 процента тъщата.

Срещат се двама: - Как е? - Тъщата умря. Падна в кладенеца. - Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът. - Да, мъка беше... едва успях да го допълня, дока...

- Тъща ми снощи навърши 130 години.
- Не лъжи! Човек не живее толкова дълго.
- Кой ти говори за човек?!..

- Що е тъщата и има ли почва у нас?
- Има много почва за тъщите у нас!

- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години!
- Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова...