- Иванов, защо си дошъл на работа? Нали следобед погребваш тъща си? - Най-напред работата, после удоволствието.

Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата…

- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години! - Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова…

Обява за брак: Търся спътник в живота за моята тъща. Тя е: шумна, гадна и нагла. Кандидатът да бъде: подъл и безмилостен.

Седи си човек и чете вестник, докато тъща му плете, седнала на един стол. Над главата й тиктака огромен часовник. По едно време тъщата става от стола и точно в този момент часовникът пада точно на мяс...