Двама си говорят за семейния живот. - Вече 15 години сме женени. В началото така я прегръщах и целувах, че ме беше страх да не я задуша. - А сега? - Натам отиват нещата!

- Скъпи, искаш ли да се оженим? След като се оженим, ще споделям с теб всички тревоги и грижи… - Ама аз нямам тревоги и грижи? - Е, аз нали за това казвам - "след като се оженим"!

- Роди ме мамо тъпа, а аз сама ще се изруся...

- Скъпа, ще се ожениш ли за мен? - Да! Тишина… - Скъпи, защо замълча? - Вече казах повече, отколкото трябваше…

- Ти говори ли с баща ми дали разрешава нашия брак? - Да. Звъннах му по телефона и той ми каза: "Не знам, кой се обажда, но нямам нищо против".