Мъжа:
- Говориш като идиотка!
Жената:
- Говоря така, за да може да ме разбереш!

- Знаеш ли, всъщност ми е малко жал, че теб не сме вече женени!
- Но защо?
- С такъв кеф бих се развел още веднъж с теб!

- Скоро ще бъдем щастливи!
- Да, остават някакви две седмици само.
- Колко щеше да е хубаво ако беше утре...
- Невъзможно, скъпа, не само ние с теб се развеждаме.

След погребението на тъщата:
- Добре де, как умря?
- Ами поряза се докато белеше картофи и аз я гръмнах - да не се мъчи...

- Скъпа, защо си толкова сърдита? От метлата ли падна?

Всичко си има край. Само кренвиршът има два края.