Учителка дала на учениците домашно да измислят по три изречения. Иванчо се прибрал и казал на майка си:
- Мамо, кажи ми едно изречение!- а майка му се скарала:
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го записал и отишъл при баща си:
- Тате, кажи ми едно изречение!
- Не сега, Иванчо. Тук има много буболечки и бръмбари.
Записал "Много буболечки и бръмбари". Седнал пред телевизора и там чул: "Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов". Записал го.
На другия ден учителката го накарала да си каже изреченията.
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
- Абе, Иванчо, какво има в главата ти?
- Много буболечки и бръмбари.
- Кой си ти, че да ми говориш така? - скарала се учителката.
- Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов.

5 годишния Иванчо издебва когато баща му е в добро настроение и му задава въпрос: - Абе тате, кажи ми кой ебе - който е отдолу, или който е отгоре? - Що за въпрос, разбира се, че който е отгоре!...

Разговор в детската градина.
Иванчо:
- Марийке, ти гореща мацка ли си?
- Не знам, но когато ставам от гърнето, се вдига пара.

Майката на Иванчо му дава 50 стотинки за закуска и той ги изял...

Учителка пита учениците:
- Ученици, от кой зеленчук се плаче?
Иванчо:
- От картофите, госпожо!
- Сядай, Иванчо, грешен отговор!
- Но госпожо, Вас не са ли Ви удряли с картофи по главата!?

- Слънцето има ли крака?- пита учителката.
- Да! - отговаря Иванчо.
- Откъде знаеш?
- Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва:'Слънчице, отвори си краката'.