Става тъмно. Баща се провиква от балкона: - Иванчо, мислиш ли да се прибираш вкъщи? - Мисля, тате! - крещи в отговор сина. - Е, и? - Тате, дай ми още час да помисля!

- Мамо, мамо, ела бързо! Съборих стълбичката. - Ти само почакай. Ще видиш, баща ти като разбере! - Той разбра, виси на полилея...

Иванчо среща Марийка на улицата и й вика: - Марийке елла до нас след час да ебем, няма да има никой!!! След час Марийка отива до Иванчо и звъни, и тропа, и лопа и то верно няма никой!

Иванчо и Марийка в леглото. - Иванчо пак ли си помагал на комшийката? - Дам оправях и задния двор.

- Иванчо, защо вчера не беше на училище? - Водих кравата на бик. - Е не можеше ли баща ти? - Можеше, но по-добре е на бик.