Той бил страдал… Ами аз? Някой мисли ли какво ми е на мен? Аз мога да напиша роман за страданието! Ще се казва:
- Цял ден на 12 см. токчета!

- Добър ден, бих искала да купя книга...
- От някой автор, конкретно ли?
- Амиии, не... да ми е в тон с банските...

- Късно през нощта, прибирайки се, усетих че някой се беше скрил в храстите! Съдейки по миризмата, май беше много уплашен...

- Какъв мъж си ти?... - каза "нещото" с изкуствени гърди, устни, скули, зъби, коса, вежди, мигли, тен, маникюр, гледайки ме през лещите си...

Отивам при близкият дюнерджия и гледам, как месото се върти на шиша, дочувам то как цвърчи тихичко... Дюнерджията вади електрическата резачка и почва да кълца месото. Устата ми се пълни със слюнка......

Седи си човек в ареста и си мисли:
- Спряха ме двама полицаи на улицата и ми казаха, че ще бъда свидетел. Дотук добре.
Защо ми трябваше да им казвам, че сигурно искат да си узаконят връзката…