Българин, дошъл му денят и часа, застава пред Свети Петър. Ония рови, рови в тефтерите и го поглежда над очилата: - Пешо? Нали? Адаш, ти отиваш в ада! - Аман бе, сега оттам идвам...

- Чук, чук! - Кой е! - Отворете! Полиция! - Не мога сега, ще почакате! Сера! - Виждаме, виждаме... тя, телефонната кабинка е стъклена.

Две съседки разговарят: - И защо те се разделиха? - Никой не знае!… - Какъв ужас!…

Случка във фризьорския салон: - Бих искал малко порядък в главата си! - О, не сте за нас, психиатър има в кооперацията отсреща!

Правиш го с любов, гледаш го от парче месо, косъм не даваш да му падне и накрая "Тате имам много малко трева, не мога да ти дам!"