Срещат се двама:
- Как е?
- Тъщата умря. Падна в кладенеца.
- Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът.
- Да, мъка беше... едва успях да го допълня, докато жената се върне от работа.

Някакъв се обажда в полицията:
- Струва ми се, че тъща ми е умряла!
- Защо мислите така?
- Ами прибрах се както винаги от работа, ритнах я, а тя не помръдна.

Няма да позволя на никой да обижда тъща ми! Никой да не опитва да ми отнеме това малко удоволствие!

- Иване, забелязал ли си, че тъща ти има златен зъб?
- Отдавна съм забелязал, но все не мога да намеря повод...

- Не мога да разбера, защо хората говорят толкова лошо за тъщите си и все гледат да им правят някакви кални номера… Аз пък моята много си я уважавам, редовно и нося цветя, боядисвам оградката, лъскам...

Домакинът показва на госта любимите си аудиокасети. Едната от тях е белязана с голям червен кръст. - А това какво е? - пита гостът. - Тука съм записал тъщата как ме гълчи. - Че за какво...