- Как е?
- Тъщата умря. Падна в кладенеца.
- Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът.
- Да, мъка беше... едва успях да го допълня, докато жената се върне от работа.
- Ало, какво правиш? - Свиха ми сърмите! - Кво? Откраднали са ти сърмите?!?! - Не. Тъщата дойде у нас и ме е хванала да сгъвам сърмички за Бъдни вечер.
- А на мен тъщата само веднъж ми е идвала на гости след сватбата... - Щастливец! - Къде ти... дойде и повече не си отиде.
Болен в кома по време на визитация идва в съзнание. Вижда тъщата и тъста и пита: – Каква е тази идиотка? – Подобрява се. -казал тъста. - Позна те...
Навън вали силен порой. Някой чука на вратата. Отварям и виждам тъщата. Казвам й: - Къде си тръгнала в това време? Отивай си вкъщи!
Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата...