- Какво правиш? - Обичам те, липсваш ми, сънувам те, мисля за теб... А ти? - Ям дюнер.

- Изидор, скъпи, защо сваляш тапетите? Ремонт ли ще правиш? - Не. Напускам те, Сара, и просто си събирам моите неща.

– Комшу, роди ми се син! – А да ни е честит...

Аз бях на 15, а той на 25. Беше ме страх. Знаех, че ще боли! Той го извади и аз усетих, че изтръпвам. После потече кръв... Никога до сега не ми бяха вадили зъб!

- Скъпа, видяхме вече сто вида тапети, а ти не хареса нищо. - Добре, избирай сам. Аз повече думичка няма да кажа. - Ето тези. - Не, тези са прекалено светли и шарката им е голяма.