- Подсъдимият, защо сте удушили тъща си? - Не съм я удушил, аз й оказах първа помощ. - Как да го разбираме? - Ами, потече й кръв от носа и аз да я спра, аз й пристегнах шията с едно въженце.....

- Недей да отричаш! С очите си видях как целуваш новата ни прислужница! - Прощавай, скъпа! Помислих, че това е предишната.

Който не ме понася - да се изнася!

- Скоро ще бъдем щастливи! - Да, остават някакви две седмици само. - Колко щеше да е хубаво ако беше утре… - Невъзможно е, скъпа, не само ние с теб се развеждаме.

Гле'ам комшията в шест сутринта простира: - Абе, комши, к'во правиш, бе!? - Простирам! - Че кога изпра? - Докато готвех. - Докато готвеше? Че кога спа? - Като се жених!