- Купих на жената диамантен пръстен.Вече две седмици не ми говори. - Защо? - Такова беше условието!

- Скъпа, спиш ли? - Не. - Хубаво, тогава се обърни към мен. - Не ща, ял си лук. - А ти грах!

Най-после реших да се оженя на четиридесет години, когато ми стане скучно. Или, още по-добре, на петдесет - когато ми омръзне живота!

Ако мъжът е под чехъл, това още не означава, че жената е на висота.

- Колко вкусна салата, скъпа! Сама ли я купи?