Зет се връща от погребението на тъща си. Минава под някаква стреха и изведнъж на главата му пада керемида. Вдига очи към небето и казва: - Мамка й, вече е пристигнала...

- Ти си станал много любезен- хвали тъщата зет си.- Даже си запомнил, че бях казала, че давам половината си живот за бутилка хубаво шампанско. - Да, наистина! Затова съм донесъл цели две бутилки!

Тъща: - Случихме на добър зет! Много е икономичен - с една салата 4 ракии изпива.

Тъща към зет си: – Зетко, като умра искам да ме кремирате и праха да разпръснете в градината! – В никакъв случай! Малко ветрец и пак ще си вътре!

Тъща към зет си: - Защо всяка вечер, като разказваш приказка на детето, завършваш с думите: "Ожениха се те, и живяха много щастливо, защото булката беше сираче"?