Преди годежа родителите на момичето решили да научат повече за бъдещия си зет. Посетили неговото село, ама кого да питат, и влезли в кръчмата. - Абе, хубави хора, познавате ли го без име за да няма...

Най-жестоката клетва: Син да имаш, зет да ти доведе…

Тъщата се кара със зет си: - Защо разправяш на децата такива приказки, дето все завършват с 'и те се оженили, и живели спокойно и щастливо до края на живота си, защото момичето било сираче'?

- Госпожице, на майка Ви не и ли трябва зет? - Не, още не сме дояли мозъка на предишния.

Тъща казва на зет си: - Синко, когато умра, не ме погребвайте, а ме изгорете...И пепелта ми разсипете тук, на двора. Зетят отговаря: - Няма начин, мамо, малко ветрец и пак сте вкъщи!