- Тъщата вчера направи сто и петдесет години. - Лъжеш! Хората толкова дълго не живеят. - Че кой ти говори за хора?

- Обвиняеми, с какво ударихте тъща си? - С едно вестниче... - А какво имаше в него? - Ами една щангичка...

- Защо тъщата ти е така усмихната в ковчега? - Абе нали съм с оптически мерник, до последния момент си мислеше, че я снимам…

Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата...

Седи си човек и чете вестник, докато тъща му плете, седнала на един стол. Над главата й тиктака огромен часовник. По едно време тъщата става от стола и точно в този момент часовникът пада точно на мяс...