- Моята тъща не ме обича. - А моята ме обича. - Как успя? - Една нощ обърках спалните ни.

Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата...

"Смехът удължава живота!" - и зетят започна да се хили до леглото на агонизиращата тъща.

Разговарят майката и тъщата. Майката: - Искам да бъда кремирана като се спомина… Тъщата: - Аааа… в никой случай! Аз искам да ме погребат! - Що бе? - Ами ти не знаеш ли че ги го...

Един човек поискал да поставят надгробен паметник на тъща му. - Имате ли нещо хубаво, но по-евтино? - Има един, само че на него е гравирано чуждо име. - Няма значение. Покойната ми тъща не знаеш...