- Скъпи, когато се оженим, ще делим всички ядове и грижи... - Но аз нямам никакви ядове и грижи?! - Казах: „Когато се оженим"...

Тодор Живково време, младо момиче си върви из улиците, прибира се у дома. В една тъмна уличка я хваща изнасилвач и започва да я съблича. -..МИЛИЦИЯ!!!МИЛИЦИЯ!!! -МЛЪКНИ!!!! -МИЛИЦИЯЯЯ!МИЛИЦИЯ...

- По какво си приличат жената и урагана?! - И двете идват с духане и си отиват с къщата!

- Не разбирам как може да се омъжваш за куц човек! - Какво толкова! Та той куца само когато върви.

Един бълнува в съня си: – Помощ, помощ! – Какво си се развикал, кошмар ли имаше? – Мамка му, сънувах, че се женя и отново за тебе...