В разгара на семейна битка жената крещи:
- По-добре да се бях омъжила за самия Сатана!
Мъжът:
- Невъзможно! Бракът между роднини е забранен!

Живота е като стълба в курник - къс и осран.

- Купих на жената диамантен пръстен.Вече две седмици не ми говори.
- Защо?
- Такова беше условието!

Това, което не те убива, те прави по-силен.

Той и тя. Той чете: - Ръцете бавно преминават по гърдите и се насочват към раменете, оттам слизат по гръбначния стълб, плъзгат се към бедрата, плавно се връщат към корема.... Тя пита: - Скъпи...

- Скъпи, нали очите ми са сини като небето?
- Ъхъ.
- И устните ми са алени като рози!
- Ъхъ.
- Колко обичам, като ми говориш такива нежни, поетични неща!