Прибира се едно младо момиче към вкъщи. Пълне мрак. Чува зад себе си стъпки. Ускорява крачката. Стъпките зад нея също забързват. По едно време две силни ръце я сграбчват и една уста, лъхаща на алкохол...

Камилата може да не пие две седмици. Уважавам я...

- Е, какви са ти плановете? - Мисля в запой да отида! - О, там е толкова хубаво! Чичо ми там живее!

– Кире, много често слизаш в мазето, бе! – Проточвам зелето. – Да не е ферментирало, че като те гледам, трудно уцелваш вратата…

Онази тънка граница между - "Сипи, колкото да си наквася устните" и "Нацепих се като дърво!"