- Aбе, Пешо да не а умрял? - Не знам, ЩО? - Па гледам, че го погребват.

Двама старци седели на една пейка в парка. Единия попитал: - Пешо, какво четеш бе? - Не знам. - отговорил другия. - Е как, нали четеш на глас бе? - Е да, ама нищо не чувам.

Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син... - Е защо не се радваш тогава? - Ами щото и...

- Ало, Пешо вкъщи ли си е? - Да, защо? - Ами искам да взема назаем за седмица сто лева. - Ти как мислиш, ако Пешо имаше сто лева щеше ли да си седи вкъщи?

- Добри, ай да ударим по едно! - казва бай Пешо. - Да ударим, ама оставих алкохола… - тъжно отговаря бай Добри. - Що тъй бе!? На стари години! - Не бе! Забравих, де го оставих бе!