- Пешо, защо си толкова нервен? - Развеждам се... Не знам как да кажа за това на баща ми... - Защо? - Още не съм му казал, че съм се оженил...

- Минке, как мина този път срещата с Пешо? - Ааа, добре беше! Той първо ми бръкна в блузката, после под полата... обаче аз го изненадах... бях си скрила парите в калъфчето на очилата.

Пешо спазваше един железен принцип - всяка сутрин да се събужда в различно легло и никога да не повтаря… Беше нощен пазач на мебелен магазин…

- Aбе, Пешо да не а умрял? - Не знам, ЩО? - Па гледам, че го погребват.

Кара си един, след като му сменили гумите в сервиза, и получава sms: “Пешо, ако си още жив , спри внимателно и затегни болтовете, че ние забравихме.”