- Нищо.
- Как така нищо?
- А от какъв зор?
Странни са това хората... Като са вкъщи се сещат да си сменят спалното бельо веднъж в месеца, а като са на почивка още на третия ден почват възмутено да роптаят...
Живей ден за ден, защото не знаеш какво ще стане утре, а никога не можеш да върнеш вчера.
През ноемви, вечерта в парка седнали Джон и Мери. По някое време Мери въздиша: - Ех, Джон колко съм нещастна! Никой не ме обича, никой не мисли за мен и ужасно ми е студено. - Мери, не си права....
Надпис на входа на Винпром: "Без нашата продукция може да се живее, но представете си този живот"
- Скъпи, дай да си купим щори за банята. - Но защо, златце мое? - Как така защо? Срещу нас има общежитие... Там има млади хора... - Миличка, недей да се разстройваш... Те като те видят...