- Тъщата вчера направи сто и петдесет години. - Лъжеш! Хората толкова дълго не живеят. - Че кой ти говори за хора?

Тъщата я удари автобус пред къщата... - "А можеше да бъда аз!" - помислих си... Но пак се позамислих - не мога да карам автобус, мамка му!

- Тъщата ми след сватбата дойде само веднъж у нас... - Щастливец си ти! - Да бе! И повече не си тръгна...

- Е такъв вирус още не бях имал, - казал зетят, виждайки тъща си на компютъра...

- Обвиняеми, с какво ударихте тъща си? - С едно вестниче… - А какво имаше в него? - Ами една щангичка…