- Марче, ти кво си помисли, когато ме видя да се връщам снощи със синина под окото? - Нищо си не помислих. Като се върна снощи синината още я нямаше.

Българин, дошъл му денят и часа, застава пред Свети Петър. Ония рови, рови в тефтерите и го поглежда над очилата: - Пешо? Нали? Адаш, ти отиваш в ада! - Аман бе, сега оттам идвам...

Тя: - Къде беше, бе!? Знаеш ли, че цяла нощ не съм мигнала заради теб!? Той: - А ти да не мислиш, че аз съм спал!

- Много е приятно да знам, че липсвам на хората... Където и да ида, все ми казват - "Само ти ни липсваше!"

Съседката от сутринта така крещи на детето си, че аз също подредих къщата и се облякох по-топло.