Това неловко чувство, когато на сутринта момичето облича твоята риза, а тя й е тясна в раменете...

- Госпожице! А какво ще правите днес - довечера? - Нищо. - Хайде с мен тогава, лентяйке!

- Толкова съм скромен, че ме е срам да се приближа до момиче. - Ами тогава се натряскай и припълзи до нея.

- Скъпи, обичаш ли ме? - Да. - Колко? - Колкото и да е странно.

- И заради какво се влюби в мен? - Заради очите! - Толкова ти харесаха моите очи? - Не, просто зрението ми е кофти.