- Можеш ли да си представиш какво нахалство? Цели пет месеца й пращам всеки ден любовни писма... - И какво стана после? - И тя да вземе после да се омъжи за пощальона.

Вървим си ние с Мишо из Борисовата градина и гледаме две гаджета. - Искаш ли да ги свалим? - попита Мишо. - Що бе, нека си висят! - отговорих аз.

- По какво си приличат жените и медалите? - Бориш се да ги спечелиш, а после ти увисват на врата…

- Скъпи, нека да остана да спя при теб... - Късно е, вече ти извиках асансьора.

- Дай да полежим така мълчейки, в тишината... - Ама, кой си ти? - Шшт, не разваляй момента...