Не ми е кофти характерът, слаби са ви нервите. И очите ми са добри, и ризата ми е усмирителна...

Приятелката ми разправя, че няма искра между нас. Като се свести от електрошока, ще я попитам пак.

Момче и момиче пътували в трамвая. Той духал на стъклата и рисувал сърчица и усмивки. Тя плачела. Не обичала да й рисуват по очилата.

- Чук, чук! - Кой е! - Отворете! Полиция! - Не мога сега, ще почакате! Сера! - Виждаме, виждаме... тя, телефонната кабинка е стъклена.

Преди година започнах да ходя на фитнес, за да заякна и да мога да защитя приятелката си от евентуално хулиганско нападение… Сега, ако ни спрат, мога да им направя 5 Х 12 лицеви опори, без да се задъх...