Говорят си две ученички.
- Кажи ми, как да го разкарам тоя навлек. До гуша ми е дошло от него.
- Какъв ти е проблема, ма. Човекът всеки ден ти носи чантата до вас.
- Ами точно, ма. Вече двеста чанти ми се събраха вкъщи, к'во да ги правя...

Къде отива детството ли? Никъде не отива! Скрива се, дебне, дебне и след седемдесетака, с весел крясък "Пу за мен!", изскача изведнъж и остава при теб до края… при някои започва и преди четиридесетака...

Силно ме разстрои знакът - „Еднопосочно движение„ на кръстовището пред Централни софийски гробища...

Жената е като скоростната кутия... най-трудно влиза задната...

- Къде беше, доста дълго време те нямаше?
- В болница бях, нервите си лекувах.
- Какво каза, че не те чух?
- КАЗАХ, ЧЕ БЯХ В БОЛНИЦА, НЕРВИТЕ ДА СИ ЛЕКУВАМ, Д*БА М*МАТИ СКАПАНА... НЕРВИТЕ...

- Скъпа, честит рожден ден! Подарявам ти ваучер за курс по добри обноски.
- Еваларка ти бичим, копеле!