Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката.
- Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен?
- Да се махаш оттук!
А очите му излъчваха ли излъчваха доброта...
Учението не винаги е добро нещо! Когато синът ми се научи да брои, ми се наложи да разпределям кюфтетата по равно.
Бездомните кучета ближеха жълтите павета и си мислеха: "А не може ли другия път да хвърляте не домати, а кюфтета!"
Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз гладен, гладен... Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръка...
Тя искаше: - фигура, стегнато дупе, плочки, но душата и искаше - Кюфтетааа…
– Скъпа, снощи се събуждам, а теб те няма в леглото? Къде беше, така се изплаших?! – Станах само да пия вода. – Да бе, и затова ли цялото ти лице от тази вода е омазано със соса от кюфтетата?…