Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз гладен, гладен... Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръкат...

– Скъпа, снощи се събуждам, а теб те няма в леглото? Къде беше, така се изплаших?! – Станах само да пия вода. – Да бе, и затова ли цялото ти лице от тази вода е омазано със соса от кюфтетата?…

- Ти къде си тръгнал посред нощ? - Ще ида да видя дали не сме забравили лампата в кухнята. - Тогава ще ми донесеш ли и на мен едно кюфтенце?

Учението не винаги е добро нещо! Когато синът ми се научи да брои, ми се наложи да разпределям кюфтетата по равно.

Целувката на мъжа ще бъде по-страстна, ако жената е стиснала кюфте между зъбите си...