Баща взима сина си от детската градина. Учителката хвали малкия, че е много умен и талантлив и препоръчва баща му да го мотивира, като му купува нещо. На път за вкъщи минали покрай един магазин. Малкият припомнил на баща си думите на учителката и влезли в магазина. Няма как бащата купил вафли, дъвки, бонбони и други глезотии. Тъкмо решили да излязат, малкият вдигнал очи нагоре и попитал:
- Тате, какво е това?
- Ами, шоколади.
- Хайде, купи ми и от тях.
- Ама те са много скъпи...
- Нищо бе, тате, аз и скъпи мога да ги ям.

По телефона: - Батко, стана нещо много лошо... - Какво лошо? - Ами тате... качи се да бере череши... и... падна от тъпата череша... - И к`во? - Ами загубихме го, батеее... Дълго мълчание: - Доб...

Бяхме със сина ми на къмпинг.Вечерта седим пред огъня похапваме си печени шишчета на жар и т.н. По едно време той ми казва: - Тате трябва да акам но не знам къде. - Ами акай където си искаш му викам...

– Тате, ама ти си толкова невнимателен!
– Така е моето момче, то аз ако бях внимателен и теб нямаше да те има…

От детската площадка детенце крещи към осмия етаж:
- Мамооооооооо! Ма-моооооо! Мааа-ма-моооооо!
Майката най-после се показва на балкона.
- Какво има?
- Извикай татко!

- Тате, камилите омъжват ли се?
- Ох,... само камилите, сине, само камилите...