– Тате, ама ти си толкова невнимателен!
– Така е моето момче, то аз ако бях внимателен и теб нямаше да те има…

- Тате, татеее, аз осиновен ли съм?
- Хаххаа, да бе точно пък тебе ще вземем.

- Много си невниматален, тате...
- Аха... Ако бях по-внимателен - теб въобще нямаше да те има на този сят!

-Их, тате, толкова си невнимателен...
- Ами невнимателен съм, я. Ако бях по-внимателен, ти нямаше да се родиш.

- Тате, как е възникнал животът?
- Твоят, като проблем с изолацията.

Звъни телефонът. Малко момченце вдига слушалката.
- У дома ли е татко ти? - пита мъжки глас.
- Много ми е тежко да кажа това, но го няма.
- А, защо ти е тежко?
- Защото страшно мразя да лъжа!