Навън вали силен порой. Някой чука на вратата. Отварям и виждам тъщата. Казвам й: - Къде си тръгнала в това време? Отивай си вкъщи!
Тъща ми глътна 10 стотинки. Дреболия, но приятна...
- Защо тъщата ти е така усмихната в ковчега? - Абе нали съм с оптически мерник, до последния момент си мислеше, че я снимам…
- Вчера имах щастието да срещна тъща ти. - И това наричаш щастие? - Щастието е, че не е моя.
- Ако знаете колко обича тъща ми да приказва! Последният път, когато ходи на почивка, даже се върна с изгорял език.