Той искаше да скочи от радост, но тежкия ковчек с тъщата на раменете, му тежеше много.

- Що си толкоз тъжен? - Мани, вчера за малко да ударя тъщата с колата. - Спирачките ли отказаха? - Не, газта!!!

- Днес изпратих тъщата на юг. - Къде? - В Багдад!

- Ало, какво правиш? - Свиха ми сърмите! - Кво? Откраднали са ти сърмите?!?! - Не. Тъщата дойде у нас и ме е хванала да сгъвам сърмички за Бъдни вечер.

Тъщата раздразнено: - Да се яви вкъщи в четири часа сутринта! Просто нямам думи! - И слава богу - въздъхва облекчено зетят.