Учителката: - Защо нямаш тетрадка и химикалка? Иванчо: - Седем и половина сутринта е, радвайте се, че нося дрехи.

Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: - Последна спирка... на всички тъпанари, които се довлякоха до тук...

- Марийке, вярно ли е, че си се омъжила за Иванчо? - Да, защо? - Аз си мислех, че това е просто обикновен флирт. - О, той и Иванчо така си мислеше.

- Иванчо, леля ти си тръгва. Какво трябва да кажеш? - Слава богу!

- Иванчо, ти ходиш ли на училище? - Ходя, вятър! Пращат ме насила!