Иванчо намръщен, като буреносен облак, отива на работа. Колегите го питат: - Кво си такъв кисел, бе, да не са ти потънали гемиите? - Кво да съм весел, нападна ме, наеба ме, взе ми парите и фюйт!...

- Мамо, вече съм на 18 години! Може ли най-после да нося сутиен?! - Разбира се, Иванчо! И най-важното - да не забравиш утре да го сложиш, като ходиш на военна комисия.

Малкият Иванчо постоянно тормози майка си с въпроси и накрая на нея й писва и му казва: - Ако продължиш така, ще се изнервя, ще се разболея, ще дойде доктора, няма да може да ми помогне и ще умра... -...

Иванчо казва на баща си: - Автобусът днес беше препълнен и аз без да искам настъпих една дама по крака. Аз й се извиних и тя ми даде един банан. - А ти благодари ли й? - Не. Веднага настъпих...

- Слънцето има ли крака? - пита учителката. - Да! - отговаря Иванчо. - Откъде знаеш? - Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва: "Слънчице, отвори си краката".